статии,

Разговор със себе си

Даниел Богдански Даниел Богдански Последвай Sep 10, 2016 · 7 mins read
Разговор със себе си
Сподели

Това, което ще прочетете е част от събитията случили се в моя живот през изминалите 10 месеца, както и размисли за изборите, които правим в живота.

От къде започна всичко?

През ноември 2015 г. преподавателката ми по философия ме попита дали искам да участвам в конкурс за есе на тема “Българският път – Потенциал. Проблеми. Перспективи”. Условието беше, че имам няколко дена да го предам. Зачудих се дали да участвам поради краткото време, с което разполагах, но в крайна сметка реших, че ще го направя. Седнах една вечер и написах есето на един дъх. Почувствах се като проводник на информацията. Всичко което знаех и бях чел някога правеше връзка в онази вечер, в онзи момент. Не спечелих нищо, така и не разбрах на кое място е есето ми. След като не беше оценено в топ 3, реших че ще го направя на видео и ще го кача в ютуб. И така започна поредицата “Да си върнем Българския дух” – проект поставящ си за цел да провокира българите да осъзнаят, че промяната зависи от самите тях. Че проблема не е в политическата, икономическата или социалната система на страната ни, а в това че нашата дългогодишна инертност е позволила на определена група хора да се възползват от нас и системата. И тогава се случи неочакваното – в рамките на 48 часа, видеото събра над 30 хиляди гледания. Десетки, стотици, хиляди хора от цял свят го гледаха. С всеки изминал час набираше скорост. Последваха стотици коментари, лични съобщения, покани за приятелства, въпроси, интервюта. Хора от всякакви съсловия се свързваха с мен –представители на различни организации, актьори, бизнесмени, държавни служители, световни предприемачи, журналисти, политици…. ШОК… Затворих се в себе си и се попитах “Къде се намирам” ? Сега близо година по-късно, 3 филма в поредицата и общо 170 хиляди гледания се намирам в Маастрихт, Холандия и малко по-малко започвам да анализирам ситуацията. Все още не мога да осъзная силата на думите и начина по който съм успял да формулирам мисълта си онази нощ. Още възприемам събитията, които последваха след това. Още осмислям сълзите на хората, безусловната им вяра в мен. Все още търся онази сила, която ми помогна да напиша есето си в онази нощ и която промени живота ми изцяло.

Следващите 2 видеоклипа не станаха толкова известни. Може би след около 3 месеца хората започнаха да забравят за мен. А аз тогава тепърва започвах да осъзнавам случилото се. Много емоции, много събития – през цялото това време трябваше и да мисля къде ще продължа образованието си и най-вече в каква сфера смятам да се развивам. Смених решението за специалност няколко пъти, а за мястото да не говорим. Макар че бях докоснал хиляди българи по-света с видеоклиповете си и имах шанса да помагам на голяма филмова продукция това лято, аз все още не можех да възприема себе си като бъдещ режисьор. Разбрах, че ми харесва да организирам, да разрешавам проблеми, да вдъхновявам хората и да се боря за каузи, които са различни от статуквото. Но, имаше един сериозен проблем – нищо от горе изброените не можеше да ми гарантира добри доходи, не и докато първо не го вкарам в определен смисъл и ред . Трябваше бързо да избера сферата, в която мисля да се развивам за да изградя собственото си бъдеще и след това да помагам на хората – защото идва момент в който трябва да помислиш за професията си, за онова нещо с което ще си вадиш хляба. Истината е, че с колкото повече финансови средства разполагаш, толкова по независим си. Тоест – трябваше да се насоча там където мога да вложа идеите си и да изкарам пари, защото реалните промени са невъзможни без определен капитал. И ако исках да постигна нещо повече от това да карам хората да се замисляте чрез видеа, аз трябваше да се насоча към друга сфера. И ето ме тук от 3 седмици в Маастрихстския университет учещ международен бизнес, с идеята един ден да представя България по-най добрия начин на света.

Холандия

Впечатленията ми от Холандия са много и сега ще опиша само част от тях. Най-голямо впечатление ми прави колко много всъщност се учи тук. Отиваш в библиотеката, която не е пред срутване, както в България, а напротив – тя е модернизирана с най-новите компютри и технологии. 3 огромни етажа пълни с млади хора, които по цял ден спорят, търсят, учат, развиват се.. Когато попаднах в тази среда и осъзнах, че аз самият доскоро смятах, че да учиш повече от 2 часа в деня означава, че нещо “не си в ред”, всъщност се замислих кой “не е в ред”- тези хора или ние, които винаги знаем всичко. Тук “играчите” си отиват след 2 седмици, в България същите се боготворят. Маастрихт е невероятно красив, исторически град. Като цяло Холандия е хубава страна, уредена, модерна с много възможности за развитие. И все пак и тук има нещо гнило – от черния смъртоносен мухъл в старите къщи до духовния упадък на нацията. Холандците са учтиви, любезни, но и лицемерни. Материални, пропити изцяло от американската култура. В сравнение с нас те нямат нищо – държавата им е на 370г., кухнята им е жалка смесица от немско-френски храни, а за културата да не говоря. Все едно си в Америка или по-точно все едно си пуснал от онези “американски бози”, в които разни индивиди се поливат с бира, подскачат като маймуни и живеят според девиза “Live while you are young” – на български – живей докато си млад. Интересно е разбирането за “живот” на запад, пък и у нас – границата е тънка и често от много “забавление” хората се провалят. Всички тези неща, ще бъдат обвързани с определени проблеми и описани по-подробно в следващите ми статии.

Кой е правилният избор?

След тази 1 година изпълнена с толкова много преживявания, връщайки лентата назад не знам от къде да започна. Чак сега останах сам със себе си, дистанциран от всичко което е било и продължавам да си задавам въпросите – Кой е правилният избор? Има ли такъв изобщо ? Кой съм аз ? Накъде вървя и за какво мечтая ? – и макар да знам отговорите на тези въпроси и да съм си поставил високи цели и амбициозни проекти, понякога отново се съмнявам във верността на своите съждения. А съмнението поражда страх, страхът – несигурност, несигурността – провал. За това се обръщам към всеки един от вас, който търси себе си и най-вече към моите връстници – Да знаеш какъв искаш да бъдеш на 18г. означава, че трябва да знаеш способностите, талантите си и в същия момент да търсиш добра реализация. Моето виждане е, че в България, повечето от нас на 18г. тепърва започват да опознават себе си, да разбират кое обичат да правят и кое не. Себепознанието се придобива тогава когато си участвал в проекти, каузи, работил си, пътувал си, чел си, излизал си от зоната си на комфорт. За това, моя съвет е да не спирате да търсите и да опитвате нови неща без страх от провал. Няма нищо страшно в това, че не знаеш накъде да продължиш когато си млад. Напротив – дори е нормално, защото търсещия човек постоянно се съмнява и предизвиква себе си, като съответно се опознава в целия този процес. Рискувай – правилен или грешен избор няма, всеки сам направлява своя кораб, според маршрута начертан му отгоре. Или иначе казано – всеки избор стига винаги до едно и също място – до онова, което ти е писано или ти сам си си написал преди да дойдеш тук.

Надявам се, че този уебсайт ще бъде началото на едно дълго пътуване, което ще извървим заедно. Пътуване към България и българското, към промяната на индивидуално и национално ниво и най-вече – пътуване към себе си. Вярвам в създаването на общност, с която един ден ще започнем дългоочакваните промени в родината ни. Онова, което никой не може да вземе от теб и мен е вярата и уникалното ни възприемане на света. Вярата е онова, което ще ни съхрани като народ, а уникалното виждане – то си ние в кръвта. Дерзайте и се целете високо, приятели… приятно четене !