Да спреш за миг – тайната на щастието
май 17, 2017
За малко в България
февруари 19, 2018
Покажи всички

На двадесет

Баща ми винаги ми казва, че животът е много кратък: “ще мине като миг”- все повтаря той. “Сега си на двайсет, докато се изучиш, след това да поработиш и вече си на трийсет. На тридесет идват други отговорности – дом, семейство, стабилна работа. След това те хваща ежедневието, работата и времето минава още по-бързо. И така докато се завъртиш вече си на 40 и виждаш колко ти остава – още 15-20 години и след това си един уморен човек търсещ спокойствие”.

Не цитирам буквално думите му, но общо взето това винаги ми е повтарял той – колко е кратък животът. Пък и аз самия го виждам – с всяка година чувствам, че времето минава по-бързо. Чудя се кога беше понеделник и кога стана петък или кога съм забравил календара на май месец, като вече е юли. Осъзнавайки факта, че времето с което разполагаме не е много, ни дава възможност да се отървем от някои тривиални страхове като страха от новото, различното или от провала и мнението на другите.

При осъзнаването, че животът е кратък, ние разбираме, че най-добре може да го изживеем по начина по който ние искаме. За да стане това, обаче, трябва да спре да ни пука, че може да се провалим, че някой отстрани ще се присмее или че новото, което ще дойде, най-вероятно ще ни промени. И колкото по-рано човек се отърси от тези страхове, толкова по-рано той ще постави своите мечти и цели пред тези на другите, защото не всичко което правим за другите е важно за нас, дори в повечето случаи въобще не е, просто така ни е по-лесно, или пък гледаме да избегнем конфликт или да угодим на някого. 

Но темата на тази статия не е да философствам над това с колко малко време разполагаме, а да споделя какво е да си на двадесет и защо това е един от най-важните периоди в живота ни.

 

 

Ах, поемам дълбоко дъх, затварям очи, усмихвам се и се питам: Какво е да си на двадесет? – Бих казал вълнуващо, обнадеждаващо, но и плашещо… Вълнуващо е защото си млад, кипиш от енергия, мотивиран си и нямаш търпение да се сблъскаш с живота и да покажеш на какво си способен. Вълнуващо е и защото знаеш че всичко хубаво тепърва предстои, че това е началото и от теб зависи какво ще постигнеш.

Обнадеждаващо е защото си оптимист, все още не си свалил розовите очила и всичко изглежда преодолимо, хубаво, знаеш че ще свърши добре, а дори и нещо да се обърка ще имаш време да го поправиш. Но и плашещо, толкова плашещо, че понякога не можеш да заспиш от стотиците въпроси, които се въртят в главата ти всеки ден и чакат отговор. Въпроси породени от любопитството, което е присъщо за възрастта ти – питаш се кой си ти, кои са другите и какъв е животът. Любопитство породено от търсенето на себе си, от порива да живееш истински, да обичаш и да се радваш на живота.

Не съм бил на 30 нито пък на 40, но съм работил тежка работа и виждам, че попадайки в еднообразното ежедневие, човек след известно време сваля розовите очила, губи вълнението когато мисли за бъдещето и малко по-малко се предава, дори и да не си го признава. Започва да се страхува от какви ли не глупави неща, спира на едно място и изпада в апатия. Отказва да поема рискове, да мечтае – защото мечтите и приказките са за малките деца (или поне така му се струва). Докато не осъзнае един ден, на старини, че си струва да се живее точно заради приказките и мечтите, заради вярата, че ежедневието ще стане по-хубаво от колкото е в момента и че великите неща са възможни.

Но нека се върнем на това защо периода от 20 до 30 години е най-важният в живота ни. Да започнем от там, че средностатистическият младеж на 20 години “не носи багажа”, който идва по-късно – няма жена, деца, кредити, ипотеки и т.н. Нещо повече, на тази възраст той има възможността да учи, да работи, да развива себе си, защото тепърва навлиза в живота и отговорностите му не са като на 40 годишен човек. Също така, младостта ти дава страхотната възможност да опитваш, без да се страхуваш, че ще се провалиш, защото дори и да го направиш, имаш време да се поправиш.

За жалост, сбърканата (българска) среда, в която живеем не ни мотивира да работим, да се трудим и да се развиваме, а да намерим лесния начин с който да изкараме кинти за да си гледаме кефа. Защо е така? – Защото матрицата, която сме създали ни подтиква да живеем докато сме млади, защото така или иначе ще работим докато умрем. Но кой каза че задължително трябва да бъде така? Кой наложи този модел? Защо пък да не работим здраво като сме на 20, да постигнем нещо и след като сме си заслужили почивката – да и се насладим?  Защо на 20 да не опитваме нови неща без да се страхуваме от провала, да следваме цел, а не да се чудим как да си почиваме и да си изживеем “най-хубавите години”?

 

И преди да завърша тази статия искам да дам конкретен пример за един приятел, на който се възхищавам. Казва се Робин и е от Холандия, на 19 години и преди няколко месеца стартира собствена компания за дрехи – ductusclothing. Робин е от хората, които мислят наопаки на общоприетото в матрицата – рядко ходи на партита, не си харчи парите за глупости и общо-взето има една цел, която е да развие компанията си за дрехи и всичко, което го разсейва от нея за него е маловажно. Споменавам Робин, защото неговите приоритети не са кога ще си изживее младините, а кога ще развие себе си и ще постигне целите си. В неговото съзнание няма нищо странно в това на 19 години да основеш компания от спестявания и докато учиш бизнес в университета, да скицираш дрехи в гаража. Робин не се страхува от провала, знае че времето му е определено и единственото, което му остава е да го запълни пълноценно – така както той иска да го изживее.

И понеже млади хора четат моя блог, искам да им кажа, че не трябва да възприемат думите ми като чиста монета. Самият аз доста често се улавям как приемам много неща абсолютно – или ще е черно или ще е бяло. Няма нищо лошо в това човек да живее докато е млад – все пак за това е младостта, за да трупаме преживявания. Но ако връстниците ти в България решат да прекарат най-важните си години в леност и апатия, то не е задължително това да бъде и твоят модел. И че един ден когато Робин успее, това няма да се дължи на късмет, връзки или защото е роден в по-богата държава. А защото рано е осъзнал, че от него зависи и че ако не на 20, то кога иначе?

 

 

 

2 Comments

  1. Любомир Богданов каза:

    Поздраввления за разсъжденияте ти! Радвам се, че не си част от Матрицата! Искрено ти желая успех не само с тези публикации, но и с реализацията ти в бъдеще!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *