„Черешко, чьорна вишничко“
октомври 3, 2016
Какво означава да бъдеш будител?
ноември 1, 2016
Покажи всички

Какво спира младите в България да следват мечтите си?

Наскоро се запознах с момчето на снимката по-горе. Казва се Йорит и е от Германия, той е едно обикновено момче,  с разликата, че е само на 20г., а вече е обиколил повече страни отколкото 90% от българите ще видят някога през живота си. Йорит е бил в Колумбия, Еквадор, Панама, Перу, Боливия, Австралия, Нова Зенландия, Тайланд, Америка и цяла Западна Европа. Освен това, той знае на доста добро ниво – френски, испански и английски език. Всъщност, когато се запознах с него, онова което ми направи най-голямо впечатление не бяха нито пътуванията, нито езиците които знае, а начина му на мислене, който беше причината тези пътувания да се случат.

Впечатли ме целта, която е имал и постоянството с което е работил за да я осъществи. И точно на това искам да обърна внимание в тази статия.  Йорит и другите чужденци, с които се запознах наскоро ме накараха да се замисля за начина по който разсъждават младите в чужбина и в България. За това се надявам така както те вдъхновиха мен, така и аз да успея да ви докажа, че има и друг модел на подражание от този, който се е наложил сред голяма част от младежите в родината ни. Модел който носи личностно развитие и успех във всички аспекти.

Когато е само на 16 години Йорит си поставя за цел след 3 години да е събрал достатъчно средства за да може да прекара няколко месеца в Южна Америка, което включва престой от няколко седмици във всяка от набелязаните държави. А сега нека споделя моите “цели” в живота, когато бях на същата възраст – първо – не се различавах с нищо от моите връстници – приоритетът ми беше да бъда “готин”, да съм редовно в дискотеката и да се харесвам на всички. И второ – рядко влагах пари или отделях време за получаването на нови знания и придобиването на нови умения.

Тук искам да вмъкна, че няма нищо лошо в това човек да си изживее тийнейджърските години  – дори напротив, според мен е хубаво да го направи, но все пак всичко трябва да бъде в граница и да не е това приоритет номер едно (както се оказва на много студенти в България). И докато моят приятел Йорит е учил здраво и е работил през уикендите и ваканциите, аз съм си живеел живота, необременен от почти нищо (благодарен съм на моите родители за което).

Всъщност бях  изключително щастлив от начина си на живот и в момента не съжалявам за него, единственото за което съжалявам е, че освен веселието, не съм вложил повече време в научаването на нови неща и придобиването на различни умения. Защото когато дойдох в Холандия, осъзнах колко малко всъщност знам в сравнение с връстниците ми в чужбина. Колко малко съм преживял, пътувал, работил в сравнение с тях – като се има в предвид, че съм активна личност и рядко стоя без работа. В този ред на мисли си зададох въпроса :

Защо е важно да ценим времето си и да си поставяме определени цели?

 

 

Сега почти 4 години откакто бях на 16 си давам сметка, колко по-лесно щеше да бъде ако съм влагал повече време в това да уча – не говоря само за училище, а за ученето като цяло – като процес, в който опознаваш света и себе си. Получаваш нови идеи и създаваш собствени разбирания. Колко по-самостоятелен щях да бъда, ако съм работил повече. Колко повече щях да съм преживял, ако съм влагал изкараните пари в пътувания.. и още много ако и щях..

Всички тези примери, ме карат да осъзнавам колко е важно да си поставяме цели и от ранна възраст да влагаме средствата и времето си в книги, курсове, пътувания, доброволчество и работа. Колко е важно да бъдем самостоятелни. Защото, ако приоритетите са ти да се развиваш, да изкарваш пари, да създаваш преживявания и да търсиш мислещи хора, с които да водиш качествена комуникация, то ти привличаш успеха във всички аспекти на живота ти. Защото всъщност следваш предпоставките за успех. Ако от малък се учиш на трудолюбие и независимост, то това те прави смел, а късмета винаги е на страната на смелите.

И защо след дълго време на лишения и постоянно преследване на целта да не я осъществиш ? Защо и ти на 20 г. да не си от малцината, които са обиколили света ? Защо да не получиш пълна стипендия за да учиш в Америка ? Защо да не спечелиш тази сума, нужна за създадването на нов бизнес ? Защо, защо не ? И може би много от вас вече си задават въпроса – “Добре, може би си прав, но как да помисля изобщо да отида на почивка някъде, как да мечтая да уча в чужбина, като на месец най-много мога да изкарам 400 лв, а и заплатата на моите родители не е от най-високите ?” Така е, прави сте и все пак…

 

Дали наистина липсата на финансови средства е единственото, което възпрепятства българите да следват мечтите си?

И да, и не. Няма как да излъжа – за нас е много по-трудно. Много по-трудно е да помислиш за екскурзия до Перу, когато получаваш 10 евро на ден, а германеца получава 10 евро на час. Трудно е, но не е невъзможно. Тази статия е насочена предимно към младите хора и цели да вдъхнови тях да бъдат различни и да следват мечтите си. Което респективно поставя въпроса –

За какво предимно си харчат парите младите хора в България?

Съдейки от моя опит и познавайки много от моите връстници бих казал, че повечето от нас си харчат парите абсолютно безразсъдно – алкохол, цигари, наркотици. Дискотеки по няколко дни в седмицата. Салфетки, поздрави и какво ли още не… Да не говоря и за колите, които си взимат някои, не толкова защото са им нужни, ами защото трябва да бъдат “гъзари” и да не останат по назад.

На колко ли от студентите в студентски град приоритетите им са да си купуват книги, курсове или изобщо нещо, което ги развива и ги прави успешни ? Най-големият проблем на учениците в България и в малките населени места, особено, е че стават продукти на отвратителна среда – среда, която ти втълпява, че си готин, ако не учиш, не караш часове и си пилееш времето по цял ден в местните кафенета. Среда на простотия и елементарни интереси, среда в която проблема, че ще изпуснеш дискотеката в петък е по-сериозен от това какво искаш да постигнеш изобщо в този живот.

Истината е, че много от нас израстват откъснати от знанието, от корените. За много млади родното и българското са празни приказки. И някак омразата, която ни се всява от медиите и другите институции в страната ни обладава и ние започваме да се мразим едни други и да мислим, че държавата ни е виновна за беднотията в която се намираме и да мразим и държавата и всичко свързано с българското и да се кълнем как ще емигрираме и няма да се върнем повече…

Хората, които се оставят на апатията и не предприемат нищо в живота си, приличат на 20 годишни комплексирани деца, които – виждал съм го с очите си – когато излязат с момиче дори не знаят как да се държат и да разговарят с нея. Иначе по цял ден са се правили на големите мъже пред приятелите си сипейки вулгарни думи зад гърба на общи познати.

Роден и израснал в малко населено място онова, което винаги най-много ми е липсвало е била качествената комуникация – рядкост са били хората, с които мога да разговарям часове наред за книги, музика, история, култура, фолклор, пътувания, философия. За вселената и за смисъла, който всеки от нас търси идвайки тук.

Чувствах се сам сред стотици комплексирани глупаци, които не се вълнуват от нищо повече от това да има какво да ядат и да има какво да сипят на колата.

 

 

И за какви мечти, успехи, пътувания и личностни развития да говорим в подобна среда ? Най-важното, което трябва да променим е начина си на мислене. И аз трябваше да го променя, ако исках да се откъсна от тази среда, която ме дърпаше назад. Когато започнем да се вълнуваме повече от собствения си живот, отколкото този на другите, когато се научим да обичаме себе си,  ще се научим и да уважаваме останалите, когато променим мисленето си ще променим и обществото в което живеем.

Жалко че малцина осъзнават силата на тези думи.. Защото – да трудно е, но никой не казал да се целиш в Харвард, нито пък в екскурзия до Панама, важното е да се целиш някъде. Поставянето на цел, каквато и да е те държи буден за нови възможности, мобилизира те, мотивира те. Без значение дали целта ти ще се промени във времето или ще се появи нова, по точна и конкретна – всяка поставена цел те развива, защото те кара да вървиш напред, а само в пътуването опознаваме себе си.

Преди да започнем отново да обвиняваме политиците, системата и заплащането, сме длъжни да се попитаме – всъщност толкова ли зле живеем ? Имаме ли покрив над главите си ? Останали ли сме гладни или жадни ? Това в джоба ни не е ли един от най-новите смартфони ? Ами компютъра, дрехите, колата… ? Какво в действителност ме спира да се развивам? Да си съставя финансов план, да започна да спестявам ? Защо да не си позволя този уикенд  да отида на почивка в Айндховен, Холандия – когато двупосочният билет струва 40 евро, а нощувката 20 ?

Разликата в стандарта на живот в България в сравнение с Германия е голям. Но и на моя приятел Йорит не му е било по-лесно – 3 години и половина, той се е трудил за да си позволи тези няколко месеца преживявания. Ако спестявам само 2 лв на ден, след 3 години и половина ще разполагам с ≈ 2560 лв. Звучи странно, може би невъзможно – такова постоянство в заделянето на пари? Да, невъзможно е за повечето от нас, защото нямаме изгарящото желание да го направим или дори да го имаме, не сме си поставили целта, която да осъществи това желание.

Не бива да забравяме, че всичко е в главите ни.. няма невъзможни неща – има хора, които действат и такива, които си намират оправдания. И докато първите правят околосветски пътешествия, покоряват върхове след върхове, борят се и се радват истински на живота, то вторите се въртят в омагьосания кръг на сивото ежедневие, на нещастията и проблемите, породени от липсата на амбиция и цел в живота.

Дали ще си от първите или от вторите и кой модел на подражание ще възприемеш е само твоя, лична отговорност. Не забравяй, че никога не е късно за промяна, но също и че времето ни е ограничено. Помни, че промяната е възможна само днес, перфектният момент не съществува – това е илюзия създадена от ума ни, защото ума ни го е страх да излезе от зоната си на комфорт. И отлага и чака утрешния ден, а всъщност утрешния ден не съществува.

 

Насред пустинята…

 

9 Comments

  1. Илия каза:

    Без думи…готово е за филмче!

  2. Stefka Bogdanska каза:

    Не разбирам как съумяваш на тази крехка да мислиш и да се изразяваш по този начин?! Докосаш сърцата ни и ни караш да мечтаем, , като младежи. Наистина имаш огромен талант и потенциал! Не спирай да следваш мечтите си! Ние винаги ще те подкрепяме!

  3. Маргарита Генева каза:

    Трудно е, но може да стане. Хареса ми. Пожелавам ти много успехи😊

  4. Тодорова каза:

    Ще започна от днес, благодаря!

  5. Стефана Виячева каза:

    Аз съм на 60 и мисля, че дори и на такава възраст не е късно човек да се учи и да преживее много неща за пръв път. Браво на теб. Съжалявам, че на твоята възраст не съм използвала всички възможности, които съм имала и не съм мислила по този начин. Не ни възпитаваха така, но аз възпитах така детето си. Дано много млади хора прочетат това, което си написал. Около мен има много ,, които пропиляват живота си и родителите им си затварят очите и ги оправдават, че нямат късмет или връзки. Не знам какъв късмет ти трябва да учиш и да се трудиш.

    • Daniel Bogdanski каза:

      Така е, никога не е късно. Много се радвам, че мислите така. Всъщност в чужбина, за разлика от България хората на вашата възраст започват приключенията и преживяванията си. Но е разбираемо – как да сравним пенсиите на пенсионерите в България с тези в Холандия… А иначе младите днес имат много повече възможности за развитие и свобода на избора, в сравнение с предишните поколения, но за жалост толкова малко хора се възползват от това… Целта на този уебсайт е да провокира и пробужда младите и българите като цяло, сигурен съм, че за в бъдеще ще ставаме все повече и повече 🙂

  6. Александър каза:

    Невероятна статия, дано докосне повече хора.

  7. Екатерина каза:

    Мога само да те поздравя и да ти кажа, че ти се възхищавам Дани! Наистина колко бързо се промени и израстна, как не спираш да търсиш правилния път към успеха и личностното си развитие. Може би, когато човек гледа отстрани /имам предвид, когато е далеч от семейството и родината/, по-лесно осъзнава наистина важните неща в живота и за какво си струва човек да се бори и мечтае. Сигурна съм, че ще успееш да провокираш много хора да се замислят и опитат да променят мисленето си в правилната посока, а именно – да ценят това, което имат; да мислят; да не спират да мечтаят; да не униват и отказват, ако сгрешат или срещнат трудности по пътя им към целта. Пожелавам ти да си здрав, упорит и смел! Чувствам се вдъхновена и с желание да променя някои неща у себе си, които не харесвам! А може би това ще ми помогне и да сбъдна своя мечта?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *