Какво спира младите в България да следват мечтите си?
октомври 10, 2016
Ако можеше да узнаеш съдбата си, би ли го направил?
ноември 8, 2016
Покажи всички

Какво означава да бъдеш будител?

От доста време си мисля, кое е най-забележителното качество, което са притежавали всички видни български революционери, писатели, духовници и културни дейци. Накрая заключих, че може би това е умението да убедиш другия, да нaправи нещо в името на висш идеал, за общо значима цел, свързана не толкова с личното му облагодетелстване, ами с допринасянето му към по-добър живот на другите, на народа като цяло.

Например, замисляли ли сте се колко трудно му е било на Васил Левски, да убеди някой заможен чорбаджия, да дари средства на ВРО за народното дело. Защо му е на чорбаджията, да дарява пари на хора, които ще го лишат от сегашното му богатство ? Какво го засягат другите него, той си живее добре, нали така? Защо да излага на риск семейството и близките си ?

Чудих се как да започна тази статия и реших, че ще е най-добре първо да дефинирам думата будител с няколко изречения :

Какво означава да бъдеш будител и в какво се изразява будителството ?

Будител е човек, който обича народа и чийто дела, мисли и стремежи са свързани с реализирането на определена общозначима цел, например – духовно пробуждане, борба за национално освобождение, създаване на книги, издаване на вестници и т.н.

Почти винаги свързваме думата будител с изявени личности  от нашата историята, борили се за българската бъднина – като д-р Петър Берон, Иван Богоров, Васил Априлов, Ботев, Левски, Раковски и други. В общия смисъл на думата будител, обаче, аз намирам и друго значение. Според мен, всеки от нас, който по някакъв начин – чрез работата, хобито си или начина си на живот приобщава другите към ценности и идеали, който подтиква останалите да преоценят поведението и начина си на мислене, то той също може да бъде част от хората на промяната.

В тази статия, ще ви запозная с колоритната личност на карловеца Иван Богоров, както и искам да изляза от контекста на будителите от Възраждането – за това е писано много и да говоря повече за хората, които ни вдъхновяват днес.

Скица на Иван Богоров

 

 

Кой е д-р Иван Богоров?

 

Жалко е колко малко всъщност знаем за живота му, особено ние младите. Когато наскоро научих за него, не можех да повярвам, че този човек, роден в малкото градче Карлово, е бил на толкова много места, че в онези времена е успял да получи висше образование в няколко западноевропейски държави.  Възхищавам се на жаждата му за знание, на упоритостта, с която е работил и силата на духа, който е притежавал.

Иван Андреев Богоров е роден през 1818г. в град Карлово. Баща му почива докато той е малък и цялата грижа за многодетното семейство поема майка му – Дона Кожухарова. Въпреки лишенията и трудностите, тя е решена да изучи сина си и го завежда при Райно Попович, където малкия Иванчо показва потенциала и стремежа си към знание.

След това продължава обучението си в Цариград. А през 1846 г., когато е студент по химия в Лайпциг, Богоров издава първия брой на вестник “Български орел”. С което вписва името си в историята като първия български журналист. По-късно, завършва медицина в Париж (1858г.) и се установява на практика в Цариград. Но желанието му да пробуди българския народ, го кара да се върне в България и да учителства за няколко години.

През 1867г. е единственият българин, приет от император Александър II да участва в Славянският конгрес в Москва. Иван Богоров е един от най-видните български напуристи, през целия си живот той се бори за изчистването на българския език от всички турски, гръцки и руски думи навлезли в него. Изключително много думи, въведени от Богоров, използваме и днес. Например – предимство, обноски, приемлив, вестник, часовник, лекарство, забележка и други.

Лекар по професия, издател на  „Първичка българска граматика“ (1844 г.), занимавал се с бизнес и икономически въпроси, езиковед, етнограф, издател и на първата българска сбирка от народни песни и мъдрости. Един от най-видните български енциклопедисти, историк и преводач, работил общо взето с всичко, което може да промени живота на хората, да ги подтикне към промяна.

Колкото и неща да напиша, никога няма да стигнат за да успея да характеризирам, да побера личността на този велик карловец в рамка, в стереотип. Какъв труден, но изпълнен със смисъл и преживявания живот. Мисля че това е най-ясният пример за значението на думата будител и в какво се изразява будителството.

Тези от вас, които се интересуват повече за живота на Иван Богоров, може да прочетат вестник Будител издаден наскоро от Исторически музей гр. Карлово – линк

 
Будителите на настоящето

След като ви запознах с един най-изявените будители от миналото, нека да поговорим кои са будителите на настоящето и в какво се изразява тяхната дейност.

Ясен е духовния упадък, в който се намираме, но все пак около нас, винаги се откриват хора, които ни учат да бъдем по-добри. Най-ясният пример за будителите днес са учителите. Онези хиляди светулки, които поемат отговорността да ни възпитат и образоват през най-важните години от нашия живот. Ролята на учителя днес е изключително важна за пробуждането у едно дете стремежа към знание, за изграждането на правилните ценности. И задачата на всички учители, в 21 век, трябва да бъде да провокират мислене и търсене у младите хора. “Защо му е да ходи на училище на един ученик, като с натискане на 1 клавиш, ще получи информацията, която му трябва ?”– ето на този въпрос, всеки учител трябва да намери своя отговор.

Други вдъхновители днес, са хората, които ни приобщават към българското, карат ни да се гордеем с това, че сме българи без значение в коя сфера или по какъв начин. Това лято помагах на продукцията “България в 4 сезона” и останах удивен, колко българи се включиха безвъзмездно в каузата. Танцьори на български народни танци, сдружения на родолюбци свързани с пресъздаване на българската история – хайдути, нестинари, кукери… какво богатство имаме и колко много хора всъщност ценят България – това разбрах това лято и съм толкова щастлив от този факт.

Ще завърша тази статия с думите на Стоян Омарчевски, министър на България през 1922г. по повод обявяване на първи ноември за общонационален празник :

„Първата ни грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…”

Приятели, ние притежаваме богатство, което никой друг народ няма на този свят, защото България е една единствена и ние трябва да я оценим, да научим нейната история, да преживеем нейната болка и да се смирим пред нейната красота. Защото направим ли го, проблемите на настоящето стават по-леки, стават по-възможни за преодоляване. Защото обедини ли ни любовта към България, нищо друго не може да ни разедини.

Обичайте себе си и българското, помагайте повече на другите – на това ни учат будителите от миналото, в това е смисъла на днешния празник. Смисълът е в това да отдадем почит на всички българи, трудили се с любов за българската книжнина и за да благодарим на днешните будители – нашите учители и да бъдем една идея по-добри и позитивни.

2 Comments

  1. Станислава Василева каза:

    Чудесна статия!Честит празник на духовността!

  2. Екатерина каза:

    Много ми хареса написаното. И пак стигаме до това какво прави всеки един от нас, има ли идеи, интереси и цели. Има ли куража и смелостта да ги изрази, да се промени към по-добро. Защото наистина не е лесно, когато човек е възпитаван или израснал без да е научен да се бори, да изразява мислите и чувствата си.
    Лично за мен – ти си един млад будител, който се опитва да „събуди“ младите хора и да ги накара да започнат да мислят, учат, трудят и разберат кое важно и за какво си струва да живееш. Заслужаваш адмирации, браво на теб!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *