Какво е това носталгия?
февруари 2, 2017
На двадесет
август 17, 2017
Покажи всички

Да спреш за миг – тайната на щастието

Постиженията в живота си определяме в постоянно съревнование с другите около нас – например Бил Гейтс има 86 милиарда, а Уорън Бъфет “само” 76, или пък ти имаш Форд Фиеста, а комшията Мерцедес S класа. В плановете ни за години наред усилена работа, мислим че градим щастието, заради което сме дошли на тази земя. И смятаме, че след като сме се потрудили добре значи сме го заслужили и можем да го изживеем най-накрая на старини. Но дали това е пътят към щастието? Дали наистина в перфектното изпълнение на плана за учене, работа, развитие ще открием удоволствието от живота, вътрешното задоволство, което търсим цял живот?

Вече цяла сутрин учех и подтикван от някаква вътрешна тревога, често поглеждах навън и си мислех колко по-вълнуващи неща може да прави човек в този прекрасен, пролетен ден. Представях си как отивам в стаята на моя съквартирант, той ми прави от хубавото кафе с многото пяна, после сядам на дивана и с чаша в ръка, огрян от слънцето, с него дискутираме колко е хубав живота. И след като от няколко часа фантазирах това, реших че най-накрая трябва да го направя. Затворих учебника по финанси, станах от стола и минута по-късно почуках на вратата.

— Боб, какво става?

— Нищо, влез. – отвърна той, след което аз отворих вратата и видях Боб легнал на леглото.

— Но какво правиш? Нали каза че имаш много да учиш? Защо бездействаш така? – възмутено попитах аз.

— Да, имам, но осъзнах че съм най-ефективен като се оставя да правя нищо по няколко пъти на ден – така както правя в момента – с усмивка ми отвърна той.

Интересен човек беше Боб, често ми даваше ценни съвети точно когато имах нужда от тях, за това реших да го поразпитам повече за тази негова нова “практика”. Разбира се, преди това той ми направи от хубавото кафе с многото пяна и аз седнах на дивана и се заслушах във философията на моя съквартирант.

— Виж сега, Дани – проблема е, че ние обикновено живеем в двете крайности – или много работим и почти не почиваме, или много почиваме и почти не работим – и това се редува през по-голямата част от живота ни. А това знаеш ли как ни се отразява? – Отвратително. Представи си да бягаш колкото можеш на спринт без почивка и на другия ден да лежиш цял ден без да се мръднеш от леглото. Никоя от двете крайности не е добре за теб, за това трябва да се стремим към баланс – хубаво е да имаме стрес в живота, но и да почиваме, да се трудим и да даваме всичко от себе си, но и да спортуваме, да четем, да се радваме на живота в същото време.

Да живееш в настоящето

Слушах Боб си мислих, че не ми казва нищо ново – та това бяха неща, които са ми много добре ясни. И аз уча и се натоварвам, но и спортувам и разпускам, така че и аз живея или поне се стремя към баланса за който ставаше на въпрос. Но в същото време, когато си мислех това, усещах същата тревога от преди, само че този път, че трябва да се връщам да уча.

Представях си как отварям учебника по финанси, съсредоточавам се и си свършвам работата – тази мисъл започваше да ме привлича и настоящия момент, за който толкова копнеех се изплъзваше от съзнанието ми. Имах това което исках – почивката, кафето, слънцето, Боб и хубавия разговор. Но това вече не ми харесваше, напротив тревожеше ме, че си губя времето и не се връщам да уча. Осъзнавайки парадокса, който ме правеше постоянно нещастен се обърнах към моя съквартирант:

— Боб, знаеш ли в кое не ме бива въобще?

— В кое?

— В това да живея тук и сега – постоянно се тревожа за бъдещето и постоянно се връщам към спомените от миналото – кое можех да направя по-добре или кое не трябваше да правя въобще…

— Знам, Дани – и аз съм същия, трудно ми е да живея в настоящето, но не мисля че сме единствените – на всички хора им е трудно да живеят тук и сега.

— Но защо се получава така? – Защо винаги се тревожим за нещо, защо винаги намираме причини да се чувстваме нещастни – дали в съмненията породени от неизвестното бъдеще, дали в съжаленията ни по миналото?

— Може би просто така работят умовете ни. Не знам защо, но знам как да преодолеем това.

— Как? Кажи ми как? Трудно ли е? Какво трябва да направя?

— Ами проблема е, че нищо не трябва да правиш.

— Как така? Значи е нещо много лесно? Бъди по-конкретен!

— Не е никак лесно, точно защото нищо не трябва да правиш, а ти си свикнал постоянно да правиш нещо. За това аз почнах да си намирам няколко пъти по 20 мин. на ден, в които умствено нищо да не правя. Дали ще лежа на леглото и ще гледам някоя точка на тавана или пък ще мия чиниите, или пък ще тичам някъде – няма значение, това което има значение е в главата ти да има почивка. Да намериш твоя начин да се откъснеш от матрицата, да излезеш за 20 мин. от сивото ежедневие, да вдишаш дълбоко, да си припомниш че единствено тук и сега съществува и после пак да се върнеш обратно. Това е моят начин да се справя с този парадокс.

Щастието е субективно понятие

 

Какво е щастието?

Огрян от пролетното слънце, с чаша в ръка, седнал на мекия диван, с думите на Боб отекващи в съзнанието ми аз живеех в настоящето. Изведнъж всички планове, задължения, цялото бързане, учене, което уж градеше бъдещото ми щастие, а правеше невъзможно настоящето – всичко това остана на заден план. Нищо което бе минало и което предстоеше нямаше значение в този момент, защото само този момент съществуваше и ето аз без да се усетя бях спрял за миг…

Този разговор с Боб разклати разбиранията ми за труда и успеха в живота. Замислих се колко относително нещо е щастието – колко милионери са нещастни и колко бедни хора са щастливи. Защото щастието не винаги идва от много труд и пари. Многото труд и пари могат да дадат на човек повече време – време в което да се откъсва от сивото ежедневие по-често и да се радва на живота. Но понякога, дори много често парите и успеха носят обратното – повече задължения и по-малко време.

За това, кой може да каже какво е щастието? Нима овчаря облегнал се на стария чинар някъде в Стара планина не е щастлив? Какво по-голямо удоволствие от това да гледаш облаците, да се вслушваш в лекото шумолене на листата на дърветата, да чуваш ехото на някой ручей в далечината и да мирише на цветя и свежест навсякъде около теб? Но в същото време – какво по-хубаво от това да посветиш живота си на идея, да я реализираш с много труд, планове и учене и след това да се радваш на живота?

Щастието е субективно понятие, за някои е морски бриз с дъх на любов и очакване, за други е бизнес, скъпа кола и хубав апартамент. Никой не може да ти каже кое е твоето щастие, защото трябва сам да го откриеш или по-точно определиш. Но едно помни – много често за да го изпиташ не ти трябва нищо друго освен да бъдеш тук и сега, защото бъдейки в единствения момент, който съществува ти си благодарен за това което имаш. Осъзнаваш какъв късметлия си да живееш живот пълен с болка и тъга, но и с любов и радостни трепети. И колкото по-добър станеш в това да спираш за миг в забързаното ежедневие, толкова по-щастлив ще бъдеш… или поне така смята Боб – сега, докато го слушам с чаша в ръка от хубавото кафе с многото пяна отгоре, огрян от пролетното слънце на този хубав ден.

 

5 Comments

  1. Илия каза:

    Как винаги успяваш да напипаш нишката…от едни обикновени думи да нарисуваш прекрасна история?И въпроси които никой друг не задава.И да накараш всеки да се замисли!Това,че си различен те прави уникален!И знаеш,че от мен трудно можеш да чуеш подобни думи/освен ако наистина не са заслужени/.И съм горд и съм щастлив,че имам син като теб!

    • Екатерина Маринова каза:

      Дани, много ми хареса статията ти, защото има много истини в нея. Действително, постоянно замислени и забързани за някъде /а за къде?/, не разбираме колко много мигове и хубави моменти пропускаме в ежедневието и живота си. Трудно е да осъзнаем и уловим подходящото време и точния момент, а после е късно… Поздравления за написаното от теб, за това, че си осмислил толкова рано в житейския ти път тази малка и простичка подробност, но всъщност много важна – да спреш за миг, да се огледаш наоколо, да си дадеш глътка въздух и пак да продължиш по пътя си!

  2. Стефка Богданска каза:

    А аз, отново почувствах онази раздираща болка в сърцето си , сърцето, което само ти можеш да докоснеш по този начин! Искам да пробягам разстоянието до теб и да те прегърна, за да съм сигурна, че си добре и борбата, която водиш всеки ден си заслужава!!!

  3. Цветелина Христоскова каза:

    Току-що открих сайта Ви и не мога да съм по-щастлива. Определено знаете как да накарате читателя да се замисли над думите ви и да предприеме действия с които да промени живота си за по-добро. Изключителна рядкост е да срещна българин с толкова различен начин на мислене.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *