Какво означава да бъдеш будител?
ноември 1, 2016
21 век – самоунищожение или личностно развитие
ноември 28, 2016
Покажи всички

Ако можеше да узнаеш съдбата си, би ли го направил?

Много пъти се озоваваме на кръстопът, изисква се от нас да вземем важно решение. Питаме се кое е правилно и кое не е? В подобни моменти на съмнение много ни се иска да можем да узнаем кое ще се окаже по-добрия избор в бъдеще. Жадуваме да разберем участта си, да получим информация за онова, което ще се случи. И в същия момент, не осъзнаваме, че правилен или грешен избор няма. Че бъдещето не е предначертано. Че ние го чертаем с мисълта, с която се събуждаме сутрин и с мисълта, с която си лягаме вечер. А дори и да приемем, че е начертано – не е наша работа да се опитваме да го узнаем.

Наскоро, и аз като много хора търсих информация, задавах въпроси и пламенно исках отговори от някой, от нещо, от някъде. Отговорът не закъсня, нали знаете приказката “внимавай какво си пожелаваш”. Преди няколко дни излязохме с приятели навън да се разходим. Едно от момичетата предложи да пием турско кафе. Беше вечер, не ми се пиеше кафе по това време, но какво да правя съгласих се с другите. За моя голяма изненада се оказа, че тази позната е много добра в гледането на кафе.

Всичко започна на шега, първо взе чашата на другото момче от компанията и започна да му разказва за проблемите, които има в момента в живота, за нещата които го очакват в бъдеще. Всъщност, това момче не вярваше в подобни неща – поне така ми каза, преди тя да погледне в чашата му. Вълнуващо беше с колко подробности и колко дълго тя описа живота му и нещата, които ще се случат в него.

Личеше си, че е искрена, преживяваше всичко, което виждаше в останките от кафето. През нея минаваше информация, която тя трябваше да предаде. Очите и се насълзиха, усетих енергията, която минаваше през тялото и. Нямаше как да не почувствам, че има нещо там горе.

Като човек с афинитет към духовното, с голямо любопитство слушах гадателството. Когато тя свърши, той остана безмълвен и погледа му показваше дълбока замисленост.  Дойде и моят ред, след като изпихме кафетата бяхме минали на раки. Отпивайки от алкохолната напитка, тя започна да тълкува и моята чаша – виждаше и хубаво и лошо, и проблеми и перспективи. Доста неща каза, повечето от които изключително верни. След като приключи, аз също изпаднах в състоянието на моя приятел – дълбока замисленост.

pnggg

Защо ви разказвам всичко това ли? – След тази вечер много се замислих дали трябваше да искам информация за бъдещето. В крайна сметка – какво научих, какво промених?

Нещо повече, след тази случка стигнах до извода, че не е моя работа да узнавам съдбата си.

Представи си, че знаеш всяко събитие, което ще се случи от тук нататък в живота ти. Знаеш каква грешка ще допуснеш вдругиден, защо да не се качваш в онази кола, защо да се забавиш 5 мин. в супермаркета – всичко. Ще можеш да избегнеш всяка лоша ситуация и да вземеш максимума от живота. Ще правиш най-добрите решения, просто защото знаеш, кое ще бъде най-доброто след 10 или 20 години за теб. И сега си представи колко отвратително всъщност ще бъде това, колко скучен ще бъде животът ти.

Как се събуждаш сутрин и знаеш какво ще се случи във всеки час, във всяка минута. Как вместо с любознателност, страх, надежда, любов и очакване, дните ти са изпълнени с убийствена скука – защото вече нищо не може да те изненада. Нищо не може да те сломи, но и нищо не може да те накара да се изправиш отново. И тогава, приятелю, ще бъдеш ли щастлив, ако си изцяло финансово задоволен, ако имаш мечтаната кола, апартамента, почивката, дрехите и какво ли още не, но си изгубил тръпката от живота?

Изгубил си невероятната възможност да се събуждаш сутрин и да не знаеш какво ще се случи!

Изгубил си страха от неизвестното, но и спотаената надежда, че нещата ще се подредят. Изгубил си способността да видиш проблемите си, но и да се усмихнеш на дадения ти шанс да се бориш с тях. Да бъдеш повален на земята сто пъти и на сто и първия да се изправиш и да разбереш, че това е простичкия смисъла на живота. Че той не се крие в тайната да узнаеш бъдещето, а в способността да оцениш настоящето. Че само когато си минал през болката и трудностите, само когато си платил цената – тогава нещата в твоя живот ще имат стойност. А за да постигнеш каквото и да е не се иска да знаеш какво ще се случи, а да вярваш и да се трудиш с постоянство.

Тези съждения останаха в главата ми, след срещата ми със съдбата. Тя по-най деликатния начин ми каза – виж, не ми се бъркай, не е твоя работа. И аз я послушах, все пак как се живее без вяра, че пътя който си поел рано или късно ще те отведе там където трябва ? А доколкото до момчето, което не вярваше – със сигурност ще промени отношението си към някои неща в живота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *