статии,

Ако можеше да узнаеш съдбата си, би ли го направил?

Даниел Богдански Даниел Богдански Последвай Nov 08, 2016 · 4 mins read
Ако можеше да узнаеш съдбата си, би ли го направил?
Сподели

Много пъти се озоваваме на кръстопът, изисква се от нас да вземем важно решение. Питаме се кое е правилно и кое не е? В подобни моменти на съмнение много ни се иска да можем да узнаем кое ще се окаже по-добрия избор в бъдеще. Жадуваме да разберем участта си, да получим информация за онова, което ще се случи. И в същия момент, не осъзнаваме, че правилен или грешен избор няма. Че бъдещето не е предначертано. Че ние го чертаем с мисълта, с която се събуждаме сутрин и с мисълта, с която си лягаме вечер. А дори и да приемем, че е начертано – не е наша работа да се опитваме да го узнаем.

Наскоро, и аз като много хора търсих информация, задавах въпроси и пламенно исках отговори от някой, от нещо, от някъде. Отговорът не закъсня, нали знаете приказката “внимавай какво си пожелаваш”. Преди няколко дни излязохме с приятели навън да се разходим. Едно от момичетата предложи да пием турско кафе. Беше вечер, не ми се пиеше кафе по това време, но какво да правя съгласих се с другите. За моя голяма изненада се оказа, че тази позната е много добра в гледането на кафе.

Всичко започна на шега, първо взе чашата на другото момче от компанията и започна да му разказва за проблемите, които има в момента в живота, за нещата които го очакват в бъдеще. Всъщност, това момче не вярваше в подобни неща – поне така ми каза, преди тя да погледне в чашата му. Вълнуващо беше с колко подробности и колко дълго тя описа живота му и нещата, които ще се случат в него.

Личеше си, че е искрена, преживяваше всичко, което виждаше в останките от кафето. През нея минаваше информация, която тя трябваше да предаде. Очите и се насълзиха, усетих енергията, която минаваше през тялото и. Нямаше как да не почувствам, че има нещо там горе.

Като човек с афинитет към духовното, с голямо любопитство слушах гадателството. Когато тя свърши, той остана безмълвен и погледа му показваше дълбока замисленост. Дойде и моят ред, след като изпихме кафетата бяхме минали на раки. Отпивайки от алкохолната напитка, тя започна да тълкува и моята чаша – виждаше и хубаво и лошо, и проблеми и перспективи. Доста неща каза, повечето от които изключително верни. След като приключи, аз също изпаднах в състоянието на моя приятел – дълбока замисленост.

Направи избор

Защо ви разказвам всичко това ли? – След тази вечер много се замислих дали трябваше да искам информация за бъдещето. В крайна сметка – какво научих, какво промених?

Нещо повече, след тази случка стигнах до извода, че не е моя работа да узнавам съдбата си.

Представи си, че знаеш всяко събитие, което ще се случи от тук нататък в живота ти. Знаеш каква грешка ще допуснеш вдругиден, защо да не се качваш в онази кола, защо да се забавиш 5 мин. в супермаркета – всичко. Ще можеш да избегнеш всяка лоша ситуация и да вземеш максимума от живота. Ще правиш най-добрите решения, просто защото знаеш, кое ще бъде най-доброто след 10 или 20 години за теб. И сега си представи колко отвратително всъщност ще бъде това, колко скучен ще бъде животът ти.

Как се събуждаш сутрин и знаеш какво ще се случи във всеки час, във всяка минута. Как вместо с любознателност, страх, надежда, любов и очакване, дните ти са изпълнени с убийствена скука – защото вече нищо не може да те изненада. Нищо не може да те сломи, но и нищо не може да те накара да се изправиш отново. И тогава, приятелю, ще бъдеш ли щастлив, ако си изцяло финансово задоволен, ако имаш мечтаната кола, апартамента, почивката, дрехите и какво ли още не, но си изгубил тръпката от живота?

Изгубил си невероятната възможност да се събуждаш сутрин и да не знаеш какво ще се случи!

Изгубил си страха от неизвестното, но и спотаената надежда, че нещата ще се подредят. Изгубил си способността да видиш проблемите си, но и да се усмихнеш на дадения ти шанс да се бориш с тях. Да бъдеш повален на земята сто пъти и на сто и първия да се изправиш и да разбереш, че това е простичкия смисъла на живота. Че той не се крие в тайната да узнаеш бъдещето, а в способността да оцениш настоящето. Че само когато си минал през болката и трудностите, само когато си платил цената – тогава нещата в твоя живот ще имат стойност. А за да постигнеш каквото и да е не се иска да знаеш какво ще се случи, а да вярваш и да се трудиш с постоянство.

Тези съждения останаха в главата ми, след срещата ми със съдбата. Тя по-най деликатния начин ми каза – виж, не ми се бъркай, не е твоя работа. И аз я послушах, все пак как се живее без вяра, че пътя който си поел рано или късно ще те отведе там където трябва ? А доколкото до момчето, което не вярваше – със сигурност ще промени отношението си към някои неща в живота.