31 декември – последната страница
декември 31, 2016
Какво е това носталгия?
февруари 2, 2017
Покажи всички

5 необикновени места в българските планини

Рила, Пирин, Стара планина – И аз като повечето хора се удивлявам от красотата на българските планини, но все не намирам време да ги обиколя както истински ми се иска – за две-три седмици буквално да се изгубя в тях. За сметка на това пък имам приятел, който редовно го прави и за това се обърнах към него и го попитах : „Пешо кажи ми, кои са твоите 5 незабравими преживявания в планината?“.

И преди да ви кажа какво ми отговори, искам да го представя с няколко думи – Петър Чавдаров е на 19 години, когато е на 10 започва да се занимава с колоездене, а от година е в националния отбор на страната. Интересът му към планината започва от малък,  а от 3 години обикаля планините в търсене на онази тръпка, която всеки планински турист преследва през целия си живот. Но стига толкова от мен, оставям ви да се насладите на изживяното от Петър и се надявам то да ви вдъхнови да преоткриете красотите, с които Бог ни е дарил.

 

Както повечето хора, поели по дългите и безкрайни планински пътеки, и на мен не ми трябваше много, за да се влюбя в това, което майката природа ни е дала. Може би всичко започва от баща ми, който ме извеждаше в летните дни из нашите балкани, докато бях по-малък, а истински се запалих в последните 2-3 години.

С всяко мое излизане в балкана осъзнавам колко малко всъщност знам за планинския туризъм. Планини и върхове за обхождане има за няколко живота напред и знания за усвояване още толкова. Малко са хората, които си изкарват хляба в планините. Останалите, като мен, използват свободните дни за незабравими преживявания на високо, но за 3 години обикаляне, основно през зимния сезон, не може да се види много, затова и следните места които изброявам не претендирам да бъдат най-красивите в родината ни.

Представям ви 5 места, на които съм се почувствал различно и ми е останал вълнуващ спомен, не са подредени по никакви критерии, а просто изброени. На първите две места, като най-цветни и скорошни спомени ще откриете впечатленията ми от Пирин. Това бе едно тридневно приключение, с мил другар, което ще разделя на две, поради  контраста в преживяното.

1. Връх Вихрен-Кончето, Пирин

връх Кончето най-вдясно

Еднодневен преход при температури от -5С до 5С,  след който радостта от пристигането пред хижата се вижда в очите ти, дори когато знаеш че ще спиш на палатка отпред. Грубо казано прекарваш деня си в изкачване и спускане на мраморните стражи, четири от които са сред десетте най-високи в България, но гледката която часове наред стои пред теб е неповторима.

Върхове и езера свързани с историята на България, пазещи митове и легенди. Поглеждайки на юг погледът ти стига до Гърция, а на запад – Македония. Тогава започваш да си даваш сметка колко нищожно малък си. По обед се озовахме на заслон Кончето. Метална кутйка, която си заслужава да бъде посетена, дори да не нощуваш там.

Кацнала е под връх Баюви дупки, а как е построена само онези, които са се трудили знаят. Заслонът почти не остава сам, всяка вечер туристи се подслоняват там. В дневник, оставен за посетители, имаше сведения за група посрещнала своя първи сняг за годината на 6-ти Август. Представете си какво още е преживяла „Консервата”. Денят напредваше, а ние трябваше да се връщаме вече обратно и да подготвяме лагера на р. Бъндерица.

 

2. Резерват Юлен, Пирин

 

Рибно (Юленско) езеро

 

Въпреки че нашето бродене из Пирин не включваше минаване от тук, някои несгоди ни принудиха да потърсим първото изходно място, а това бе пътечка от Жабешкото езеро, минаваща по края на Юленския резерват, водеща до х. Демяница. Два часа по-късно се намирахме в самия Рай, разнообразна растителност и малки бистри езерца, заключени между върховете Тодорка, Василашки чукар и река Валявица.

Не знаехме какво сме изпуснали, минавайки от тук,  но това място беше неповторима и бързо оставихме угризенията си в миналото. Измихме си лицата в Тодорините очи (езерата под в.Тодорка) и се спуснахме стремглаво, без да следваме пътеката. Към края не можехме да определим кое е по-красиво, дали това езеро или онова отгоре, дали гората в дясно или тази пред нас, а може би Големият типиц, който хвърляше сянка върху половината долина? Първоначалната идея беше да нощуваме на палатка, но тогава нощта ни притисна и се подслонихме на топло в х. Демяница.

 

3. Връх Кочмара, Стара Планина

 

Гледката от връх Кочмара разкрива (отляво-надясно) в. Амбарица, в. Купена, в. Кръсците, в. Костенурката, в. Жълтец, в. Ботев и Триглав

Със сигурност не толкова известен, този двухилядник се намира в сърцето на Стара Планина. Той не е част от главното било на планината, но дава неповторима, панорамна гледка към алпийската й част – от в. Амбарица до в. Ботев, Райските скали и масива Триглав. Алпийският траверс представлява съвкупност от 10 двухилядника и дава възможност за минаване през най-техничната част на билото, най-високото старопланинско езеро – Локвата под в. Купена и изкачване на първенеца на планината.

Всичко това се открива пред теб след тричасово захождане от южната част на балкана и гледката сякаш изскача в последните метри. До тогава единственото, което виждаш, е стръмният наклон пред теб. Моментът на истината е спиращ дъха!

 

4. Връх Мусала, Рила

 

Връх Мусала, Рила (снимка – Иван Миладинов)

Водачът на България и Балканският полуостров. Той не е трудна дестинация, но това не означава че тръпка не съществува. Да посетиш най-високата точка на Балканите, да построиш пирамидка от камъчета, да погледнеш наоколо и с всяко вдишване да се чувстваш горд, че си българин! Виждаш хора, простиращи се на километри, всички бързащи, кои да се качат – кои да се приберат и да разкажат.

За мен винаги ще остане споменът от първото ми изкачване. Преди още да вляза в тийнейджърска възраст, родителите ми един ден спонтанно решиха, че е редно да се качим горе на върха, без да подозират, че по-късно това ще бъде моята страст. Незабравим ден, емоция още от ранни зори, очи, сновящи по-бързо от краката, гледка, невиждана до сега. Езера, скали, върхове, малки спретнати хижи и деца като мен, ту изпреварващи – ту изчакващи родителите си – невероятно преживяване!

 

5. Връх Саръкая, Стара планина

 

 

 

Саръкая или Жълти бряг. Върхът, който се намира на не повече от десетина километра от родния ми град, но за съществуването на който, разбрах едва миналата година, съвсем случайно. Известен е с прословутото учение на Петър Дънов и Всемирното бяло братство. Учителят Дънов определя върха като второто най-енергийно място след Рилските езера.

През 2006г. под върха е построен малък, китен, дървен заслон, който подслонява туристи през зима и лято, прекрасно място за отдих. От Саръяр се вижда Триглав на запад, долината на тракийските царе на юг, яз. Копринка, Рила, Пирин и Родопи в далечината. Определено на това място се усеща някаква енергия, дори и да не си част от братството.

Красотата на България не може да бъде сведена до пет природни обекта. Има стотици други места, които заслужават, също колкото и тези, да бъдат описани. Идеята на тази статия е повече хора да разберат, че стига да бъдеш внимателен и подготвен, можеш да откриеш красотите на България, защото те са навсякъде около нас. Ежедневието ми е изпълнено с всякакви задължения и всяка секунда в нашите планини ме пречиства, прави ме по-спокоен и ми помага да продължа работата си, отговорно и целеустремено. Много е приятно, когато бродя по планинските пътеки и срещам хора, споделящи моите интереси. А най-щастлив съм, когато виждам млади хора, мои връстници, поели по пътя на планинския туризъм! – Петър Чавдаров

с приятели в планината

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *